fallback

Регулация на ЕС ще направи българския капиталов пазар по-видим

От 2021 г. консолидираните отчети трябва да бъдат въведени в единна европейска бланка, което ще направи всички европейски компании сравними

08:31 | 02.12.19 г. 3

Нова европейска регулация, която ще започне да се прилага от 2021 г., ще направи българският капиталов пазар по-видим в Европейския съюз (ЕС). 

За първи път в началото на 2021 г. консолидираните отчети за 2020 г., трябва да бъдат въведени в единна европейска бланка, което ще направи всички европейски компании сравними, коментира Данил Джоргов, експерт в Агенцията на директорите за връзка с инвеститорите в България (АДВИБ), по време на Investor Finance Forum, който се проведе на 29 ноември в София.

„Регулациите са нещо, което хората свикнаха да приемат негативно, освен ако не говорим за „имот в регулация“, но този път има регулация на ЕС, която може да помогне изключително много на родния капиталов пазар“, допълни Константин Проданов, главен инвестиционен стратег в ИП „Карол" АД и член на Съвета на директорите на „Браво Пропърти“ АДСИЦ.

Все още не е ясна техническата част по директивата (т.е. бланката)., която ще се попълва), каза Николай Митанкин, директор за връзки с инвеститорите в „Стара планина холд". Според него за най-малките публични дружества това може да се окаже и затруднение.

„Нещата обаче са сериозни, защото в директивата пише, че одитора на предприятието ще проверява дали предприятието е въвело правилно данните в бланката“, каза Иван Даскалов, експерт от АДВИБ.

Ефектът

Според Константин Проданов уеднаквяването в оповестяването на информацията ще е изключително важно, защото гарантира прозрачност, а тя е единственият начин да привлечем чуждестранни капитали. „Трябва ни изключителна прозрачност, защото екипите, които инвестират парите на фондовете са в Ню Йорк или Лондон, поглеждат в Bloomberg терминалите и филтрират по дадени критерии. Ако нас ни няма там, те просто няма да вложат в България. Пазарът в Румъния, например, е движен от чужди инвеститори. В България те дойдоха през 2006-2007 г., разочароваха се, меденият месец приключи и сега трябва много работа за да ги привлечем", коментира той.

Според него единният формат за данни ще направи сравними компаниите в България и ЕС.

"Или искаме да привлечем чуждите инвеститори, или искаме сегашното положение. Лесно може да се постигне подобрение, с тази прозрачност да докараме чуждестранни пари. Вътрешният ресурс не е достатъчен, дори парите в пенсионните фондове не са достатъчни да стигнем голям дял на капиталовия пазар спрямо БВП. Всичко трябва да е прозрачно.  Дори да трябва да дадем по няколко хиляди лева или евро на компания за това, ще си струва. Много други компании на запад и изток са го направили без да са задължени, например Румъния", каза още той.

„Ние сме петно, остов на инвестиционната карта, трябва най-малкото да се подсигурят връзките с другите депозитари. През 2007 г. инвеститорите намериха начин и инвестираха в България, въпреки по-лошата инфраструктура за чуждите инвеститори. Дойдоха поради политиката на листване на борсата на държавни дялове, имаше и листване чрез частни IPO-та. Сега трябва да се направи нещо“, каза и Eвeлинa Mилтeнoвa, пpeдceдaтeл нa Бългapcĸaтa acoциaция нa дpyжecтвaтa зa дoпълнитeлнo пeнcиoннo ocигypявaнe (БАДДПО). Според нея успехът на румънския капиталов пазар не е само поради публикуването на данни, но и поради по-големия размер, който привлича инвеститори.

„Нещата са прости. Ако искаме някой да инвестира в България, трябва да му покажем резултатите на компаниите. Ако нямаме пари или организация, за да му покажем резултатите, ако молим за преходни периоди, ако молим да ни изключат от регулациите, това създава лошо впечатление. Ако не можем да съберем числата, това е много лош сигнал“, обобщи Проданов.

В момента в който и да е финансов сайт, например Finance.Yahoo.com, може да се въведе името на Apple или Facebook и да се видят техните ключови показатели, като ръст на продажбите, ръст на печалбата, дивидентна доходност (ако има такава - бел. авт.). Ако въведете там името на произволна българска компания, няма да видите абсолютно нищо. В увеличенията на капитала от последните години не участваха чужди инвеститори, което ясно показва, че ние сме изолиран остров на инвестиционната карта.

В България има дивидентни компании, които носят 5-6% годишна дивидентна доходност, но кой ли в света е чувал за тях? „Софарма“ АД и „Еврохолд България“ АД се листваха на борсата във Варшава, но ликвидност няма, следователно не това е вариантът. Осигуряването на чужди инвеститори ще е нещо повече от милиарди евро, които ни виждат на картата. Търговията е сблъсък на мнения, един мисли че дадена акция е скъпа, друг, че е евтина, и при този сблъсък става сделка. Съответно продавачът най-вероятно ще купи друга акция, която счита за по-перспективна. Съответно ще се увеличи ликвидността, а увеличи ли се ликвидността, ще има повече компании, желаещи да се листват на родната борса.

На форума стана дума и за други регулации, които биха се отразили отрицателно. „Регулациите за нашия пазар трябва да са по-малки от тези за по-развитите пазари в Европа“, каза по време на Investor Finance Forum Васил Големански, изпълнителен директор на „Централен депозитар“ АД.

„Ако Великобритания направи Brexit, дори германския пазар ще е слаб на световната сцена, а такъв като нашия трябва да се остави да порасне, преди да го натовариш с регулации, защото ние не можем да назначим 600 души, които да следят за изпълнението на всички изисквания. Не може на едно бебе да връчиш наказателния кодекс, гражданско-процесуалния кодекс и още 100 нормативни документа и да очакваш да ги спазва. Връчваш му ги, като стане на 18 години, дотогава го подкрепяш. В момента на европейско ниво няма възможност за по-лека регулация някъде. Ние работим перфектно с Комисията за финансов надзор, но няма начин, защото регулацията идва отгоре, от Брюксел. А когато говоря с европейски депозитари да направят връзка с нашия Централен депозитар, те казват, „не може, прекалено сте малки, не си струва“, обобщи Големански.

Относно ESG инвестирането (бел. авт. Environmental, Social and Governance или екологично, социално и управленски отговорно), вече има зелени фондове, зелени облигации, много компании изискват от контрагентите им да спазват зелени практиики. Предстои Брюксел да създаде регулации и в тази област, посочи Цветелина Кузманова, младши експерт, дирекция „Международно сътрудничество“ в Комисия за финансов надзор. Според нея те няма да са задължителни, такива ще са само ако някоя компания иска "зелен" да фигурира в профила си. Стои, обаче, въпроса кой орган ще е пряко отговорен за спазването на тези регулации.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:58 | 12.09.22 г.
fallback